Арх. Асен Дикански: Изграждам собствени стандарти в работата си
Арх. Асен Дикански е управител на „Дикански и партньори” ЕООД. Той е дългогодишен хоноруван преподавател в УАСГ. Член е на УС на Българската предприемаческа камара в строителството, на Консултативния съвет на Съюза на архитектите в България и на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество към МРРБ. В дейността си през последните 25 години „Дикански и партньори” е автор на множество проекти и реализации на административни, търговски, религиозни, индустриални и жилищни обекти, в това число на тяхното интериорно и декоративно оформление.
Архитект Дикански, вие сте с богат опит в професията. Вече имате ли отговор как се създават сгради с дух и облик, които дълго във времето остават здрави?
– С триединство – качествен архитект, интелигентен поръчващ, подходящи икономически условия. Качественият архитект е комплексен резултат на множество фактори. Творческият потенциал и технологичните познания при всеки архитект са различни, но и да ги притежаваш в изобилие, е нужен и богат житейски опит. Накрая става дума и за характер – да се проявява мъжество. Интелигентният поръчващ е необходим във формулата „триединство”, колкото и качественият архитект. Доволен съм, че в практиката си имам възможност да работя с интелигентни личности с лидерски качества. С тях взаимно се обогатяваме и усъвършенстваме. Разбира се, попадал съм и на хора, с които не изповядваме едни и същи разбирания. При ситуация на несигурност пазарът не мисли за красота.
Във всяко време се говори за модерна архитектура. Кое е характерно за модерната архитектура днес?
– Във всеки период модата е различна. Не правя модерна архитектура. Ако следваш мода в архитектурата, се стига до подражателство. И панелите са били модерни, както и стъклените призми. Изграждам собствени стандарти при работата си. Няма да анализирам днешната мода в архитектурата, ще кажа само, че се преиграва с богатите технологични възможности и съвременните материали до гранична степен. Все едно сме на състезание по културизъм. Това неизбежно води до деформации, за сметка на простички неща, важни за професията ни в отношението ѝ към човека.
Как ще опишете професията на архитекта?
– Архитектът е наемник, който практикува професията. Твърдя, че архитектурата е бизнес. Ние получаваме образование за елитна професия. Днес образованието в България не е елитно, но архитектът трябва да има елитно поведение. Думите „наемник” и „бизнес” не са в противоречие с творчеството. Според мен артистизма или го имаш, или го нямаш. Творчеството е за архитекта и е негово лично преживяване. С клиента правим бизнес. Той идва при мен с комерсиално намерение и е естествено аз също да имам такова. Архитектурата си е за архитекта, с клиента говоря за други неща.
С какво в последните 5-10 години се промени работата на българския архитект?
– Последните 10 години мога да определя по следния начин:
2006-2007 → архитектурни предизвикателства
2008-2009 → пренастройка
2010-2013 → обществени поръчки
2014-2016 → нормализиране
В професионален план как на вас ви се отрази този период?
– За мен периодът не беше скучен. Който е търсил решения и не се е съмнявал в себе си, днес е изкачил още едно стъпало. В кризата и отдръпването на инвеститорите от строителството, банките бяха тези, които продължиха да поръчват проекти. През последните две години се активираха и строителните предприемачи. Отчитам интереса на инвеститори от различни региони на страната да строят в София. Има активност и в туристическия бизнес. Днес поръчките са много по-обмислени.
Преди време наричахте архитекта баща на къщата? На какви къщи днес ви поръчват да сте „баща”?
– Количествените параметри и функцията на поръчките пак са разнообразни. Вероятно е резултат на фирмената ни политика, че няма малък и голям обект, няма лоша поръчка. Осигурихме работа на 11 студенти по архитектура от УАСГ и НБУ по Европейска програма „Студентски практики”. Гордеем се с разработките си за ЦНСТ в Ямбол, както и с православни храмове в Северозападна България. От банките клиенти продължиха да ни бъдат „Алианц България”, „УниКредит Булбанк”, „РайфайзенБанк”. Този път с по-малки квадратури до 300 кв.м. Изпълнихме поръчки за реставрация на сгради недвижимо културно наследство в София, Варна, Русе. Знакова сред тях е сградата на барон Гендович до Народния театър „Иван Вазов”. Реалните предприемачи в строителството днес реализират обекти до 4500 кв.м. В момента проектираме голям туристически комплекс, в който се съчетава старо и ново строителство. За нас обектът е изключително интересен и поради факта, че сме работили по него и преди 15 години.
Във всяко време всяка професия има своите плюсове и минуси. Днес кои са плюсовете, на които се радвате, и минусите, които трябва да преодолявате?
– Радвам се на резултата от постоянството и оптимизма си. Заедно със съпругата ми, редом до мен са двете ни дъщери: едната е дипломиран архитект, а другата – студентка по архитектура. С ентусиазма и вдъхновението си те допринасят към опита и рутината на екипа. Неща за преодоляване – с професионална етика и морални рефлекси ежедневно работя за необходими промени. Може би днес по-хладнокръвно. Голям минус за професията считам ограничението в устава на Камарата на архитектите в България, което гласи, че за да проектира, архитектът се задължава да не търгува с недвижими имоти, да не строи, да не произвежда. Било в противоречие с творческото начало. Считам това за пълен абсурд, но може би някой има интерес да държи архитекта встрани от този процес, спекулирайки с артистичността му.
Ако сега трябваше да избирате професия, бихте ли направили същия избор и защо?
– Отговорът ми е „Да”. Кандидатствал съм четири години, докато стана студент по архитектура. Тогава бях щастлив и днес съм щастлив. Употребих думата „наемник”. Наемник, както и архитект, е свободна професия. Като такъв имам избор – да приема или да откажа поръчка. Чувствам се добре като свободен човек, който може да избира.
Архитектурно студио „Дикански и партньори” има 25-годишна история. Посочете три обекта, които са най-доброто от най-доброто, което сте проектирали?
– За това време обектите са над 300. Харесвам ги всичките. Но за трите най-добри: това са последният изпълнен, този, върху който сега работя, и следващият, който ще договоря.