„Необходимо е подобряване на административния процес и стимули за собствениците на архитектурни паметници.“

Вашето студио има опит с възстановяването на сгради – паметници на културата. През последните години има ли засилване на интереса от частни инвеститори към такива проекти?
Темата за недвижимото културно наследство винаги е била на дневен ред, но в последните години тя става все по-актуална. Широко застъпена от медии и граждански сдружения и организации, интересът към проекти за опазване и възстановяване на паметници на културата несъмнено се засилва, с което и този на инвеститорите.
Да, действително освен частните корпоративни инвеститори, се наблюдава как и  частни лица предприемат инвестиционни намерения за грижи за собствеността си, която е недвижимо културно наследство, и то без значение дали самите те я обитават или го правят с комерсиална цел. 

Kакви проблеми имате най-често по отношение възстановяването на детайли и архитектурни елементи?
Вижда се липса на мотивация от страна на изпълнителите. За да е качествена реставрацията, е необходимо да има индивидуален подход към всеки отделен елемент, да се прави по отделен калъп. Респективно, трудът на тези, които имат капацитета и желанието да го направят, несъмнено има по-висока стойност.
Наблюдава се също така опростяване на елементите. Без обширно проучване, често резултатът не е автентичен, а по-скоро наподобяващ. Същевременно, поради трудност в намирането или липса на документация и снимков материал, това се оказва още по-предизвикателно за автентичния вид. 

Рядко се говори за художественото осветление на тези обекти, има ли нещо специфично при него?
Художественото осветление е вид сценография. Чрез него може да се избере да се покаже и акцентира на определени елементи от фасадата на дадена сграда.
Има примери в определени страни и градове, където осветлението на сгради по цяла улица например се сменя регулярно, един вид се сменят “декорът”. По този начин се постига активно обновяване на нощния облик, като посредством архитектурно-художественото осветление се разкриват по нов начин забележителностите на исторически и обществени сгради. 

Какво решение виждате, за да се облекчи административният процес?
В работата по обекти на недвижимото културно наследство има редица особености. Специфичните изисквания са налице и те трябва да съществуват, но би следвало да се подобри процесът на работа чрез по-близко професионално сътрудничество между одобряващите институции и автора на проекта, което да доведе до ускоряване процеса на одобрение на проекта.
Също считаме, че за това би допринесло ако се създаде нормативна база, която да позволи за по-ниската категория обекти да се въведе регистрационен, а не съгласувателен режим. 

Какво би мотивирало инвеститорите и архитектите да се заемат с такива проекти?
И преди сме коментирали, че би било редно да се помисли за пазарни механизми и стимули за собствениците на стари сгради, от една страна, и за намаляване на сроковете за придвижване на документацията, от друга. Например може да има различен процент за подкрепа и данъчни облекчения. Това ще мотивира собствениците да потърсят архитекти, с които да реализират възстановяване на сградите си, а и потенциално самите архитекти ще търсят възможности за инвестиция в подобни проекти. 

Как според вас трябва да се възстановяват архитектурните паметници – буквално или може да се допусне модерна интерпретация?
В работата на студиото ни по сгради – паметници на културата винаги сме търсили постигане и запазване на автентичния външен вид. Резултатът от работата е плод на дълбоко проучване на историята на сградата и етапите, които е преминала през годините, и умело съчетаване на съвременни материали и технологии. Пример за това е сградата на ул. “Преслав” във Варна – там възстановихме оригиналния облик на сградата, така както е бил проектиран в началото на 20-ти век от арх. Никола Лазаров.

Сградата на Никола Ючормански – визитната картичка на ул. „Преслав“ във Варна

Проектираната от арх. Никола Лазаров сградата е била предназначена за хотел с магазини. През годините тя е помещавала немско комендантство (по време на война), медицински пункт, била е собственост на Жилфонд. Понастоящем сградата е с изцяло административни функции. 
Майсторският отпечатък на проектанта е видим по фасадата на сградата – прозорци, оформени с корнизи, елиптични арки, увенчани с гирлянди от лаврови листа и ключов камък в акантов лист. Предвид атмосферните условия на морската столица декорацията е с каменна пластика, което е и било въпрос на престиж за времето. 
Отличителното е реставрацията и опазването на този архитектурен паметник се спряхме на първоначалната идея за неговите цветове – сиво и розово, новост в работата по паметници на културата в България. Употребени бяха нови материали, в по-меки нюанси, които от своя страна подчертават декоративните елементи.

Сградите на ул. „Александровска“ в Русе или „малката Виена“

Къщите на Петър Атанасов и на д-р Стоил Станев, проектирани от арх. Спиро Валсамаки, са от емблематичните примери на сгради на ул. „Александровска“. Архитектът е сред най-изявените строители за времето си в гр. Русе. Къщите са били предназначени за магазини на приземния етаж и домове на втория. С времето те са запазили търговски или административни функции. 
Характерни елементи в сградата на д-р Стоил Станев са изкусните декорации по прозорците със „слепи“ подпрозоречни балюстри, орнаменти с миди и гирлянди, както и фронтона и люнети на покрива. 
Работата ни проекта изискваше да създадем архитектурен ансамбъл – обединение на две сгради в една обща визия. В цветово отношение, сградата е решена в ахроматичната гама с единствени златисти акценти дограмата на приземния етаж и част от детайлите на горния етаж с цел изпъкване на архитектурната пластика. При разработката цветовете на орнаментите по фасадата бяха съобразени със съществуващата дограма, която бе необходимо да се запази.

Материалът е публикуван в брой май/юни 2020 на списание „Наш дом“, раздел „Градски легенди“.

Write a comment